Orth-o-matic

Върхът обича свойто езеро. Усмихва му се. Гали го. Мълчи му. още...

На Константин Павлов Някъде в посърналия град или в глуповато село (глуповато, но безспорно добродетелно), някъде току до мен, до вас, или на хиляда километра мята се във пелените си един новороден поет. още...

Тя говореше дълго - за неща от живота, за любови, раздели, за сезони и филми. Натъжи се, когато й казах: оставам. Но все пак се усмихна и преглътна сълзите. още...

По стръмните пътеки на душата изкачването беше към дълбокото. Препъвах се разсеяно в живота и дялках свирки от гредата във окото си. още...

Този край на света има детски очи. Този край на света е жестоко невинен и човекът, който върви по вода, на брега му се спира и го обича невидимо. още...

Настига ни бурята в лятната вечер - решителни облаци, пестници от вятър - две последни минути, преди да усетим как стопява се крехката мисъл за бягство. още...

Ако повярваш тази нощ във Мен, нощта ще заскимти навън пред прага, че всяка тъмнина от Мене бяга и всеки плач притихва утешен. още...

Отесняха ми всички пророчества, олющи се всяко "анти". Ритуално прерязвам вени с две пълни пазарски чанти. още...

Там, където бушуваше битката с алени пламъци, вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец - в гърлото кост е заседнала - жълта и тежка и припомня си нямото дъно гласовете човешки. още...

Дойде Йосиф Ариматейски... дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Евангелие от Марка Разпятие беше - и свърши се. Народът полека заслиза от хълма. А ние стояхме прекършени, чакахме буря, сякаш празното никога нямаше да е пълно. Всеки взимаше нещо за себе си. Някой каза: "Духът Му във нас ще живее". "Смърт като смърт. Вярно, видяхме знамения, но издъхна съвсем по човешки. Отиде си, бедния..." Който беше грамотен, хукна да търси мастило - да запази навеки спомени и прозрения. Който беше поет, заговори унило за великата жертва и нейните измерения. Щедра беше Голгота. Никой ... още...