Jul 14, 2007
Categories: проза
Посвещава се на всички клирици, обичащи западните автомобили и мразещи Запада На последното световно автомобилно изложение в Горубляне беше представен нов концептуален автомобил, съобразен с нуждите на православните потребители и най-вече с нуждата от солиден, безупречен в догматично, канонично, литургично и патриотично отношение протоколен автомобил за нуждите на църковното ръководство. Това е първият пробив на [...]
Посвещава се на всички клирици, обичащи западните автомобили и мразещи Запада
На последното световно автомобилно изложение в Горубляне беше представен нов концептуален автомобил, съобразен с нуждите на православните потребители и най-вече с нуждата от солиден, безупречен в догматично, канонично, литургично и патриотично отношение протоколен автомобил за нуждите на църковното ръководство. Това е първият пробив на българския клон на фирмата Ортотек (OrthoTech) на пазара на автомобили и макар засега да не се очертава търговски бум на марката „Ортокар” (епископатът все още предпочита, неясно защо, ... още...
Jan 21, 2007
Categories: проза
Как е станало така, че гълъбът е станал символ на мира? Ами възглавницата? Тя има повече пера от гълъба и няма остър клюн. Deep Thoughts - Днес няма да говорим – каза Анелия – няма да готвим, няма да рисуваме, няма да ходим никъде. Днес е много важен ден. - Какво му е важното? - [...]
Как е станало така, че гълъбът е станал символ на мира? Ами възглавницата? Тя има повече пера от гълъба и няма остър клюн.
Deep Thoughts
- Днес няма да говорим – каза Анелия – няма да готвим, няма да рисуваме, няма да ходим никъде. Днес е много важен ден.
- Какво му е важното?
- Ще ти дам нещо.
Тя плъзна ръка в джоба на палтото си и безшумно измъкна оттам малък пакет. Кафява амбалажна хартия, овързана накръст с канап. Бавно го постави на масата.
- Това ... още...
Jan 21, 2007
Categories: проза
Няма да се изненадам, ако някой ден рибари хванат голяма риба и я разпорят, и намерят вътре цял човек; после да разрежат човека и в него да намерят една малка риба. Но в малката риба няма да има малък човек, понеже би бил много малък. Но пак може да има нещо – някоя малка кукла, [...]
Няма да се изненадам, ако някой ден рибари хванат голяма риба и я разпорят, и намерят вътре цял човек; после да разрежат човека и в него да намерят една малка риба. Но в малката риба няма да има малък човек, понеже би бил много малък. Но пак може да има нещо – някоя малка кукла, някое Барби, нещо от този сорт...
Deep Thoughts
Рибата с точка в средата дълго време била смятана за разновидност на древния християнски символ Ихтис (ἰχθύς – съкращението «Иисус Христос, ... още...
Sep 9, 2006
Categories: проза
Образът на бащата, който препуска през тъмната гора с умиращото от страх дете до себе си, ме очарова, когато бях на 18 години. Поемата на Гьоте Erlkoenig е като сън – необяснима и убедителна като всеки сън. Разказът, написан по сюжета от поемата, е от 1988 г. Wer reitet so spat durch Nacht [...]
Образът на бащата, който препуска през тъмната гора с умиращото от страх дете до себе си, ме очарова, когато бях на 18 години. Поемата на Гьоте Erlkoenig е като сън – необяснима и убедителна като всеки сън. Разказът, написан по сюжета от поемата, е от 1988 г.
Wer reitet so spat durch Nacht und Wind?
Es ist der Vater mit seinem Kind...*
Гьоте, „Горски цар”
Тъжно проскърцват колелата на стария велосипед, звукът се смесва с нощните горски шумове в единна и странна музика. Изпод изтърканите гуми ... още...
Aug 30, 2006
Categories: проза
През зимата на 2001 г., в продължение на няколко дни, с моята дъщеря Павла, тригодишна, проведохме богословски разговори, чието съдържание реших да запиша – не само заради евентуални бъдещи сантименти, но и защото разговорите бяха искрено вълнуващи и за двама ни. Сътворение, грехопадение Много отдавна, когато мама и татко не били още родени, и дори [...]
През зимата на 2001 г., в продължение на няколко дни, с моята дъщеря Павла, тригодишна, проведохме богословски разговори, чието съдържание реших да запиша - не само заради евентуални бъдещи сантименти, но и защото разговорите бяха искрено вълнуващи и за двама ни.
Сътворение, грехопадение
Много отдавна, когато мама и татко не били още родени, и дори баба и дядо не били още родени, на света нямало нищо. Нямало земя, по която да се ходи, нямало слънце, което да свети, нямало хора, животни и дървета. Всичко ... още...
Aug 24, 2006
Categories: проза
There must be fifty ways to leave your lover. Paul Simon …Летяхме с епископа над Бруклин. Градът ни обстрелваше с топли талази от мирис на китайска кухня, червени неонови светлини се сливаха в извити линии от бързия ни полет. Сигурно имахме вид на безумно измислени – в небето над Ню Йорк, с расата, развети като [...]
There must be fifty ways to leave your lover.
Paul Simon
...Летяхме с епископа над Бруклин. Градът ни обстрелваше с топли талази от мирис на китайска кухня, червени неонови светлини се сливаха в извити линии от бързия ни полет. Сигурно имахме вид на безумно измислени - в небето над Ню Йорк, с расата, развети като черни знамена, като черни знамения - двама летящи пророци с черковнославянски мисли в главите.
Епископът беше слаб, с рехава сива брадица, която вятърът развяваше във всички посоки, а понеже летях ... още...
Feb 5, 2006
Categories: проза
През 1942 г. Клайв Стейпълз Луис пише своите “Писма на Душевадеца”, които бързо се превръщат в класика на християнската литература на ХХ век. Написани с духовно проникновение и английско чувство за хумор, “Писмата” са интересни дори само като идеен похват – да се покажат духовните процеси в човека от гледна точка на един дявол. С [...]
През 1942 г. Клайв Стейпълз Луис пише своите "Писма на Душевадеца", които бързо се превръщат в класика на християнската литература на ХХ век. Написани с духовно проникновение и английско чувство за хумор, "Писмата" са интересни дори само като идеен похват - да се покажат духовните процеси в човека от гледна точка на един дявол. С това рисковано и непрепоръчително от догматична гледна точка начинание К. С. Луис се справя блестящо, без да изпада нито в "диаболизъм" (да разсъждава прекалено много за природата ... още...
Feb 2, 2006
Categories: проза
ъбрали се бяхме старата дружина след неделна литургия в Жълтото кафе – да си побъдем още някое време заедно, а и да си побъбрим за делата църковни. Нещо се бяхме умълчали, когато Ристиянчо се обади: – Абе, вие чухте ли каква я свършил бай ви Ганю в Н-во? – Казвай, казвай! – оживихме се всички. [...]
ъбрали се бяхме старата дружина след неделна литургия в Жълтото кафе – да си побъдем още някое време заедно, а и да си побъбрим за делата църковни. Нещо се бяхме умълчали, когато Ристиянчо се обади:
- Абе, вие чухте ли каква я свършил бай ви Ганю в Н-во?
- Казвай, казвай! – оживихме се всички.
- Имало церемония ... още...
Feb 2, 2006
Categories: проза
Когато човек се окаже неочаквано владелец на материални недвижимости с някакво общонационално духовно значение, са необходими само няколко години, за да стане отпечатъкът на вътрешното съдържание на владелеца видим за всички. Нашата църква имаше тези няколко години относителна свобода, в които десетки манастири и църкви получиха владение над имотите си. Нека се поразходим с широко [...]
Когато човек се окаже неочаквано владелец на материални недвижимости с някакво общонационално духовно значение, са необходими само няколко години, за да стане отпечатъкът на вътрешното съдържание на владелеца видим за всички. Нашата църква имаше тези няколко години относителна свобода, в които десетки манастири и църкви получиха владение над имотите си.
Нека се поразходим с широко отворени очи в и около някои от светините на България – например, Рилския манастир. Какви, на теория, биха могли да бъдат целите на стопанисването на «обект» като Рилския ... още...
Feb 1, 2006
Categories: проза
Орденът на космическото монашество, избрал странното име “Звезда пелинова”[1] възникна непосредствено след периода на бурно развитие на космическите технологии и за кратко време се превърна в притегателен център за много младежи, избрали пътя на доброволното отшелничество и строг аскетизъм. Съчетаващ по неповторим начин призива за святост с импулса за проникване в неизвестното, орденът бързо изгради [...]
Орденът на космическото монашество, избрал странното име "Звезда пелинова"[1] възникна непосредствено след периода на бурно развитие на космическите технологии и за кратко време се превърна в притегателен център за много младежи, избрали пътя на доброволното отшелничество и строг аскетизъм. Съчетаващ по неповторим начин призива за святост с импулса за проникване в неизвестното, орденът бързо изгради верига от манастири-сателити на геостационарна орбита, където ново поколение монаси се приучваха да живеят в условия на безтегловност и се подготвяха за следващата, още по-висока монашеска степен ... още...