православие, религия, музика, българия, китара, акустична, преводи, поезия, изкуство

двамата разпънати мълчат.
навярно слушат вятъра, горещия -
той носи прах и пясък от пустинята
и щедро пълни раните.

разбойници-крадци.
от всичките богатства на света
да ти остане гвоздей в шепата!

змия чертае въпросителни под всеки кръст.

This entry was posted on Thursday, February 2nd, 2006 at 7:33 pm.
Categories: поезия.


Няма коментари, Коментирай или Ping

Отговори на “двамата разпънати”