Петък

Събирал ли си спомен по пътека? -
трошица по трошица, дълъг ден -
Тревите са жени, денят е петък
и твоят смях е пак благословен.

И всяка болка тук е от зачатие
на ден, във който смее се светът.
Далеч е всяка съботна разплата.
И близо – на една молитва път.

И да – ще ти е нужна много жажда
да близнеш острото на всеки връх,
а после да останеш при реката,
да седнеш на затопления мъх,

където да играеш – все на лято…
Но е от гарван твоето перо.
Обичаното бързо натежава,
натиреното връща се само -

да те намери, ти да го потърсиш,
а после да ви заболи -
ти тъжен си, когато го излъжеш,
то смее се, когато замълчиш -

Така се смеят старата пътека,
тревите и угасващият ден.
Ти също би се смял, ала е петък -
заплачеш ли, смехът ти е простен.